ПРИЯ̀ЖДА МИ СЕ несв.; приядѐ ми се, мин. св. прия̀де ми се, св. 1. Прех. и непрех. Приисква ми се да ям, обикн. нещо определено; дояжда ми се. Той усети остър глад, макар че беше хапнал долу шоколад. Прияде му се агнешка главичка. Т. Монов, СН, 247.

2. Непрех. Изпитвам желание да ям; яде ми се. — Ех, каква вечеря ударихме снощи! .. — Не знам дали ще ме разберете, ама като си помисля за изяденото — отново ми се прияжда, отваря ми се апетита, честна дума! А. Гуляшки, МТС, 294.


Източник: Речник на българския език (онлайн)